Какво представляват TCP / IP, DNS и DHCP?

Реалният адрес на уеб страница е IP адрес, а не световен уеб адрес.

Общи характеристики

TCP / IP, DNS и DHCP се отнасят до адреса. Интернет може да работи само ако всеки компютър в света има уникален адрес и всички мрежови устройства, които свързват системите, разпознават глобална адресна система.

TCP / IP

Протоколът за контрол на преноса / Интернет протоколът е един от най-старите комплекти мрежови протоколи. Те са написани от Винтън Серф и Роберт Хан през 1974 г. Той помага за създаването на интернет, като изобретява адреса, който все още се използва. Протоколите TCP / IP диктуват методите за опаковане на данните в сегменти, за да бъдат прехвърлени през мрежата. Интернет протоколът, който е най-ниският протокол пакет, определя IP адреса. Адресната структура, използвана днес, се нарича IPv4. Адресното пространство, създадено от тази система, изтича. Почти всички налични адреси вече са назначени. Това е проблем, тъй като компютърът не може да изпраща или получава данни през интернет, ако няма IP адрес. Новата версия на протокола дефинира по-дълги адреси с по-голям брой пермутации. Нарича се IPv6.

DNS

IP адресите са трудни за запомняне. IPv4 адресите са 32-битови двоични числа. Опитът на Cerf и Kahn за по-лесно запомняне ги превръща в 8 цифрови числа, създавайки структура като "123.45.111.1". Това не е много по-лесно да се запомни. Сър Тим Бернерс-Лий, който работи в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания), изобретил World Wide Web през 1991 г. World Wide Web използва адресно система, наречена уеб адрес. Това е семеен формат за всички през 2011 г. и е лесно да се помни. Но уеб адресът не е реален адрес. Уеб браузърите трябва да превеждат тези уеб адреси в IP адреси на съответния уеб сървър. Системата за търсене, която преобразува адресите от една адресна система в друга, се нарича система за имена на домейни. Оттам идва DNS. Системата е разпределена между няколко сървъра по целия свят. Тези сървъри се наричат сървъри за домейни, друга употреба за абревиатурата на DNS.

DHCP

Протоколът за конфигуриране на динамичен сървър е метод за задаване на IP адрес, когато компютърът се стартира. Програмирането на BIOS, което е основната операционна система на компютърен чип, го прави "търсене" за DHCP сървър, когато се зарежда. Контактът с DHCP сървъра се осъществява преди компютърът да стартира своята операционна система. Това е така, защото някои мрежи съхраняват операционната система в мрежово местоположение и компютърът за зареждане не може да комуникира с този сървър без IP адрес. DHCP също така временно задава IP адреси на клиенти на доставчици на интернет услуги, когато имат достъп до системата. Този метод се нарича динамично IP адресиране и е опит да се забави изчерпването на IP адресите. Доставчиците на интернет поддържат група от IP адреси, която е по-малка от броя на клиентите, които имат, защото не всички клиенти ще бъдат свързани към Интернет по едно и също време.