Какви са кеш паметта L1, L2 и L3?
Функции на кеша
Кешите работят като писмени спомени, когато участват в прехвърлянето на данни от по-бързо устройство на по-бавно устройство. Те ви позволяват да изпратите информацията и след това да извършите нова задача, докато превеждате данните. Прочетеният кеш е проектиран така, че да работи между по-бързи и по-бавни устройства и има логика за поддръжка, предназначена да предвиди какво ще ви трябва по-късно. По този начин бавно препрочетете информацията, от която най-вероятно ще се нуждаете, така че, когато искате да я заредите, ще я направите по-бързо. Кешът за буферна памет е създаден, за да съхранява информацията от последната ви заявка, така че ако искате отново да имате достъп до нея, можете да я направите бързо.
Кеш L1
Кеш паметта L1, което означава кеш на ниво 1, е малък и бърз тип памет, която се състои в централния процесор. Често наричан главен вътрешен кеш или кеш, той се използва за достъп до важни и често използвани данни. Паметта L1 е най-бързият и най-скъп тип кеш, вграден в компютъра.
Кеш L2
Кешът L2 или ниво 2 се използва за съхраняване на наскоро достъпна информация. Също известен като вторичен кеш, той е предназначен да намали времето, необходимо за достъп до данни в случаите, когато данните са били използвани преди това. Кешът L2 може също така да намали времето за достъп до данни, като обработва данните, които процесорът е на път да изисква от паметта, както и инструкции от програмите. Кешът L2 е вторичен за CPU и е по-бавен от кеш L1, въпреки че често е много по-голям. В допълнение, данните, които се изискват от кеша L2, се копират в кеша L1. Поисканите данни се премахват от кеша L2, ако това е уникален кеш и остава там, ако е кеш за включване. Кешът L2 е най-унифициран, което означава, че се използва за съхраняване на програмни данни и инструкции.
Кеш L3
Кеш паметта L3 или ниво 3 е памет, която е интегрирана в дънната платка. Използва се за захранване на кеша L2 и обикновено е по-бърз от основната памет на системата, но все пак е по-бавен от кеша L2.
