Закони за защита на данните в Съединените щати

HIPAA

Един от най-разпространените закони за защита на данните в Съединените щати е Законът за здравословна застраховка "Преносимост и отчетност" (HIPAA). Този федерален закон, приет през 1996 г., създава защита за здравна информация. По-конкретно, HIPAA определя кой може да има достъп до вашата здравна информация и обикновено е достъпен само за медицински специалисти, които я използват за целите на координацията на грижите и лечението, а информацията, която е обект на закрила, включва бележките на вашите доставчици на медицински услуги и записите, записите на вашия здравен застраховател, информацията и разговорите, които вашият лекар има с други професионалисти за вашите услуги за лечение и лечение.

FACTA

Одобрена през 2003 г., Законът за федералните панаири и точните кредитни сделки (FACTA) има за цел да помогне за защитата на кредитната информация на потребителите от рисковете, свързани с кражбата на данни. По-конкретно, FACTA прави нелегално за постъпления от кредитни и дебитни карти да се изброят повече от последните пет цифри от номера на картата, въпреки че това не се отнася за писмени разписки на ръка. Освен това, при FACTA, ако подадете заявка за кредитния си отчет, имате право да поискате първите пет цифри от вашия номер на социална осигуровка да не бъдат включени във файла.

COPPA

Законът за закрила на неприкосновеността на личния живот на децата на Съединените щати (COPPA) бе създаден през 1998 г. като средство за защита на личния живот на деца под 13-годишна възраст. По-специално, законът е насочен към уебсайтове, насочени към деца или които знаят, че децата посещават сайта. Това изисква тези уебсайтове да публикуват политиките за поверителност на сайта, които подробно указват дали се събира лична информация, как се използва информацията и практиките на оператора за разкриване на сайта. Тези сайтове също трябва да получат потвърдимо съгласие от страна на родителите за събиране на тази информация от деца. Доставчикът трябва, по искане на родителя, да предостави описание на вида на събраната информация и да прекрати бъдещото събиране на данни за конкретното дете.